Оралната хирургия е сред най-важните специалности в денталната медицина. Тя включва различни видове оперативни интервенции в областта на устната кухина. Основните процедурите в оралната хирургия са:
Изваждане или екстракция на зъби: това е най-честата хирургична интервенция в денталната медицина. Извършва се в случаи, когато запазването на зъба е невъзможно по различни причини – травми, възпаления, друго лечение.
Екстракция на непробили или трудно пробиващи зъби: най-често засяга третите кътници (мъдреците), но може да се отнася и за други зъби. Отстраняването се извършва оперативно – с прерязване на венеца/лигавицата и работа върху челюстната кост.
Хирургично лечение на възпалителни процеси: наред с медикаментозното лечение и работа върху засегнатите зъби (пробиването им и отстраняването на инфектираната тъкан във вътрешността им), при възпалителни процеси често се налага и хирургично лечение. То се изразява в срязването на лигавицата и/или кожата, за да се даде изход на събраната в тъканите гнойна колекция.
Грануломи и кисти: понякога при лечението на зъбни грануломи (хронично възпалена мека тъкан в костта, около върха на корена на инфектиран зъб) се налага хирургична намеса за отстраняването им. Такава се налага и при лечението на челюстни кисти (кухини в челюстите, постлани с ципеста мека тъкан, и изпълнени с кистозна течност, свързани или не със зъби).
Предпротетична хирургия: включва операции с цел да се подобрят състоянието и вида на челюстите и меките тъкани, преди върху тях да се извърши протезиране със снемаеми или фиксирани протезни конструкции.
Пародонтална хирургия: този вид хирургия често третира венечни и костни „джобове“ – липса, по една или друга причина, на съответната тъкан при определен зъб или зъби. Липсите са възстановяват най-често със собствена кост и/или костни заместители, колагенови мембрани и мекотъканна пластика.
Муко-гингивалната (лигавично-венечна) хирургия: третира венечни рецесии (отдръпване на венеца от зъба), ненормалното захващане на устни и езични френулуми („юздичките“ на устните и езика, с които се свързват към челюстта), както и на гингиво-букални връзки (свързвания на мускула на бузата към венеца и челюстта), също така оголването на пробиващи зъби (премахване на остатъчната мека тъкан, покриваща коронката им).
Тумори: доброкачествените тумори в устата могат да се лекуват хирургически под местна (понякога обща) упойка. Злокачествените тумори в устата изискват предоперативна биопсия, като съобразно резултата от нея се планира и обемът на хирургичната намеса.
