Използваните в зъбопротезната имплантология импланти най-общо могат да бъдат разделени на две основни групи:
- едночастови импланти
- многочастови импланти
Едночастовите импланти са монолитни, състоят се от една-единствена част. При тях кореновата част, поставяна в костта и срастваща с нея и частта, носеща коронката, са едно цяло. Коронката върху такъв имплант се закрепя посредством цимент (циментира се). Този вид импланти нерядко се използва при дентални лечения в клиники за дентален туризъм, предлагащи „възстановяване на обеззъбени челюсти до 3 дни“ (повече за рисковете от този тип процедури ще разясним в следващата ни статия).
При многочастовите импланти кореновата част е отделна от частта (или частите), носеща коронката (т.нар. надстройка), като отделните части се свързват помежду си посредством винтове. Самата корона може да се циментира към надстройката или да се закрепва към нея с винт.
Предимства на многочастовите импланти:
- може да се използват надстройки с различен ъгъл за различните клинични ситуации;
- при промяна на лечебните планове с времето (загуба на други зъби, изискващи нови протезни конструкции), надстройката може да бъде сменена с подходяща за новите изисквания;
- при загуба на кост и/или меки тъкани около импланта с времето, надстройката може да бъде подменена с такава, осигуряваща по-добри естетични резултати;
- могат да се използват както циментиращи се, така и фиксирани с винтове коронки, като последните съответно при нужда могат да бъдат снемани, почиствани, поправяни и т.н.;
- дават възможност за имплантно протезиране на цели челюсти (6-8 и повече импланти), без да има проблем с успоредността на отделните импланти;
- може едновременно да се използва повече от една надстройка в случаите, когато се променя ъгълът между кореновата част и коронката, и самата коронка се фиксира с винт.
За разлика от тях, едночастовите импланти:
- не могат да се използват в случаи, когато между кореновата част и надстройката трябва да има ъгъл (т.е. коронката и коренът да са с различни оси), както е в повечето случаи на имплантно възстановяване;
- по същата причина трудно и невинаги могат да се ползват при имплантно възстановяване на цяла челюст или при конструкции с повече от три несъседни импланта (трудно се осигурява успоредност между отделните импланти). Именно тази липса на успоредност често налага имплантите да бъдат ръчно огъвани с клещи или изпилявани директно в устата, което може да доведе до компрометиране на импланта при последващо натоварване при дъвчене;
- коронката върху такъв имплант може да е само циментирана;
- при повреда на частта, служеща за надстройка (изтриване, счупване), същата не може да бъде подменена. Съответно, свалянето на циментирана мостова конструкция е трудно, често и невъзможно (сваля се заедно с имплантите);
- незабелязаното попадане и оставане на цимент между коронката и венеца в дълбочина може да доведе до възпаление (дори в дните непосредствено след имплантирането) и загуба на кост.
Използването на един или друг тип имплант зависи от избора на лекаря, базиран на анализа на конкретната клинична ситуация, след разясняване и обсъждане с пациента.
