Все по-често в онлайн пространството се натъкваме на статии, интервюта и реклами с гръмки слогани и обещания като „пълна промяна на усмивката за 3 дни“. В много от тези случаи, възстановяването на зъбите се извършва посредством поставяне на т. нар. „базални импланти“.
В предишната статия коментирахме, че според вида и начина на поставяне на имплантите те се делят на
- Едночастови и многочастови импланти
- Базално и небазално имплантиране
В тази статия ще разкажем по-подробно какво представляват „базалните импланти“ и защо често този термин се използва по неправилен начин в реклами на дентални услуги.
„Базалните импланти“ са всъщност не вид, а техника на имплантиране, при която имплантите могат да бъдат поставени така, че върхът им да допира или преминава през „компактна кост“ (това е твърдата костна пластинка на края на костта). Целта е по този начин да се създаде добра първична стабилност и по-ранно (често пъти имедиатно) протезиране върху имплантите (поставяне на корони и мостове).
Това обикновено е възможно във фронталната част на долната челюст, в областта между двата четвърти зъба. В този случай върховете на имплантите могат да се „закотвят“ във външната компактна пластинка на долната челюст (долночелюстния ръб). В горната челюст такива възможности има при стабилизиране на върховете на имплантатите към компактната кост на пода на носната кухина или на челюстния синус.
На по-разговорен език думата „базален“ идва от това, че имплантът се поставя в „базата“ на челюстта, която заради своята твърдост служи за по-добра опора и съответно дава възможност имплантът да бъде натоварен веднага (имедиатно), вместо да се изчаква „вкоствяване“ на импланта с костта.
Както обяснихме в предишната статия, въпреки някои от предимствата си, едночастовите импланти, които се поставят чрез базално имплантиране, идват с дълъг списък от недостатъци, което често ги прави непредпочитан вариант от позицията на съвременното лечение с импланти.
Относно базалните едночастови импланти, трябва допълнително да имате предвид това, че:
- Те имат гладка повърхност, която не позволява „срастване“ на импланта с костта (и постигане на вторична стабилност), а механична задръжка за костта. Това увеличава риска от случайно разместване или развинтване и може да компрометира търсения дълготраен резултат.
- За да достигнат компактна кост, базалните едночастови импланти са често дълги, прави и тънки. Когато между кореновата част и надстройката трябва да се осигури ъгъл (т.е. коронката и коренът да са с различни оси), както е в повечето случаи на имплантно възстановяване, трябва да бъдат ръчно огъвани с клещи, което води до напрежение както в метала, така и в костта и може да доведе до счупване на импланта, фрактура и пр.
Използването на един или друг вид имплант и техника на имплантиране зависи от избора от страна на лекаря, базиран на анализа на конкретната клинична ситуация, след разясняване и обсъждане с пациента. Само при нужда и когато има показания за това, в Дентален център О.СЕМ прибягваме до базално имплантиране, и то само с многочастови импланти. Повече за техните предимства прочетете в предишната статия.
