Операции и манипулации при заболявания
на темпоро-мандибуларната става

При някои заболявания на темпоро-мандибуларната (слепоочно-долночелюстната) става се налага хирургично лечение:

• луксация (изкълчване) на ставата – под местна или обща упойка ставата се намества в нормална позиция и се налага превръзка, която поддържа нормалното положение на долната челюст за няколко дни. Прилагат се медикаменти и физиотерапия. Понякога се налагат контролни прегледи. Макар и рядко, може да се наложи оперативно да се предотврати възможността за често изкълчване на ставата, с различни подходи;
• счупване на ставната главичка в ставната капсула, вследствие на травма – понякога се налага оперативно лечение под обща упойка. Налагат се контролни прегледи, извършва се механотерапия (раздвижване) и физиотерапия;
• разместване на хрущялния диск на ставата – най-честото ставно увреждане. При него хрущялният диск (разположен между ставната ямка и ставната главичка) е в променено положение, което е свързано с шум в ставата при движение и хранене, с болки, с ограничения в отварянето на устата, понякога с ненормална позиция на зъбите при захапване. Подлежи на медикаментозно и физиотерапевтично лечение, на възстановяване на липсващи зъби и нивелиране на захапката. Понякога се налага и хирургично лечение – артроцентеза (въвеждане с инжекционна игла на лекарствени разтвори в ставата под местна упойка) или оперативно наместване и фиксиране на ставния диск под обща упойка. В редки случаи, при непоправимо увреждане на самия диск, се налага премахването му и пластичното му възстановяване с други тъкани под обща упойка;
• артрити – представляват възпаления в ставата. Срещат се рядко. Причини може да се местни или общи процеси в организма, както и някои общи (системни) заболявания. Наред с медикаментозното лечение, понякога под местна (или обща) упойка меките тъкани се срязват и се поставя дренаж, за да се осигури изтичането на гнойната колекция. Прилага се физиотерапия и механотерапия;
• артрози – както и при всяка друга става, челюстната става също подлежи на „изхабяване“ с времето, което при определени условия може да доведе до артроза – дегенеративно заболяване на ставата, променящо тъканите и постепенно водещо до болезнено и затруднено отваряне на устата и дъвчене. Оперативно лечение се прилага след изчерпването на другите възможности (механотерапия, физиотерапи, общи и локални медикаменти и пр.) и се извършва под обща упойка. Отстранява се променената и нежизнеспособна кост, ставната главичка се възстановява със собствени тъкани (присадки) или с метален имплант. Поставят се шевове и превръзка. Назначават се контролни прегледи. Започва се ранна механотерапия.
• анкилози – представляват срастване на ставата, непозволяващо движението в нея или ограничаващо го до минимум. Следствие са на различни болестни процеси, най-вече възпаления и травми. Подлежат на оперативно лечение под обща упойка като ставата се мобилизира (раздвижва) отново, след отстраняването на срасналата костна тъкан. Поставят се шевове и превръзки. Изискват се контролни прегледи и ранна механотерапия;
• тумори – челюстните стави, макар и рядко, могат да страдат от доброкачествени тъканни новообразувания (тумори), изхождащи от хрущяла, костта или съединителната тъкан на ставата. Те подлежат на хирургично лечение под местна или обща упойка, като в зависимост от типа и големината на тумора понякога ставата може да бъде съхранена като анатомия и функция, докато друг път трябва да бъде премахната и пластично възстановена. Още по-редки са злокачествените тумори на челюстните стави, които изискват сериозно по обем и изчерпателност хирургично лечение под обща упойка, съчетано с общо медикаментозно и/или лъчелечение.