Имплантология и
зъбни импланти

Зъбопротезната имплантология бива:

• рутинно имплантиране – извършва се под местна (понякога под обща) упойка в случаи, когато има достатъчна по обем и качество челюстна кост, способна да приеме, задържи и вкости зъбния имплант. Налагат се шевове. Изисква се контролен преглед. След седмица се снемат шевовете. Понякога веднага (или до няколко дни) се поставя временна коронка;
• имедиатно имплантиране – извършва се веднага след зъбната екстракция, когато условията позволяват това и целите на лечението го предполагат;
• имплантиране с костна пластика – при недостатъчна по обем кост, имплантирането може да се съчетае с костна пластика, увеличаваща по подходящ начин размерите на костта (на широчина и височина). Понякога са налага костната пластика да бъде извършена преди имплантирането (няколко месеца);
• дистракция на алвеоларната кост – представлява разтеглянето на костта, която трябва да носи импланта, с помощта на навиването на винта на миниатюрен апарат (дистрактор), фиксиран върху нея. Цели се постепенното ѝ увеличаване на височина и/или широчина. Това се постига в рамките на около две седмици, след което дистракторът стои на място, за да стабилизира разтеглената кост, докато тя зарасне, уплътни се и добие стабилност. При снемането на дистрактора могат да се поставят зъбните импланти;
• имплантиране със синус-лифтинг – когато челюстният синус е голям или челюстната кост е стопена след изваждането на зъбите, понякога се налага извършването на т.нар. синус-лифтинг – оперативно избутване на синусната лигавица настрани и нагоре, което създава между нея и челюстта пространство за поставяне на костни заместители, които след време вкостяват, като по такъв начин увеличават размера на наличната за имплантиране кост. В зависимост от степента на костната загуба, синус-лифтингът може да бъде „вертикален“ (извършва се през отвора в костта, предназначен за поставяне на импланта) или „хоризонтален“ (извършва се от външната страна на челюстта, понякога като самостоятелна процедура, без поставянето на имплант). Операцията се извършва под местна (понякога под обща) упойка. Наложените шевове се свалят след седмица. Ако се налага синус-лифтинг без едновременното поставяне на имплант, такъв може да бъде поставен рутинно, след вкостяване на костния заместител – обикновено след минимум шест месеца;
• имплантиране с транспозиция на алвеоларния нерв – налага се рядко, в случаи когато остатъчната кост в долната челюст е недостатъчна като височина и долният алвеоларен нерв (преминаващ през канал в челюстта) не позволява рутинно имплантиране и по някаква причина не може да бъде извършена костна пластика. Под местна (понякога под обща) упойка, след срязване на лигавицата и костта нервът се премества встрани от канала си, като в същия момент се поставят и имплантите. Налагат се шевове. Изискват се контролни прегледи;
• имплантиране за стабилизиране на тотални протези – постига се с помощта на два до няколко зъбни импланта (виж и предпротетична хирургия по-долу), които стабилизират подвижната протеза върху челюстта;
• имплантиране при лицево протезиране – при някои дефекти от травми или след лечение на злокачествени тумори на лицето понякога се налага изработването на лицеви протези (нос, ухо, част от буза и т.н.), които са задържат на мястото си благодарение на поставени в околната кост зъбни импланти. Самото имплантиране е подобно на това при челюстните кости.

Предложените кратки и непълни описания, касаещи основните манипулации в зъбопротезната имплантолгия не са изчерпателни, а по-скоро примерни и насочващи.

Всеки случай е уникален и изисква индивидуална диагностика и преценка относно най-подходящото за него лечение – като вид упойка, подготовка, време на извършване, времетраене, обем, средства и т.н.

Ако прецените, че имате някакви проблеми, които могат да бъдат разрешени от орален или лицево-челюстен хирург, ако ви изпраща Вашият лекар, лекар по дентална медицина, специалист по УНГ-болести, хирург или друг специалист, или ако просто сте решили да се консултирате – запазете си час за преглед в дентален център О.СЕМ.

Вашият хирург ще проведе консултацията и евентуални изследвания, за да диагностицира проблема Ви и да се изработи лечебен план за справяне с него. Той също ще ви информира за финансовите аспекти на лечението и ще отговори разбираемо на всичките Ви въпроси. Ако е необходимо, ще потърси мнението и на други специалисти.