Степента на моделиране на съзнанието, най-общо казано, бива два основни вида:
- СЕДАЦИЯ: При нея анестезиологът въвежда венозно медикаменти, които премахват тревожността на пациента и го довеждат до състояние на повърхностен сън. В това положение пациентът има рефлекси за преглъщане, диша самостоятелно и изпълнява командите на лекуващия лекар. Според конкретните изисквания, седацията може да се комбинира с местна упойка или газови анестетици. В последния случай се прилага т.нар. „ларингеална маска“, която прилепва плътно на входа на гърлото, позволявайки въвеждането на газове (двуазотен окис, кислород) в дробовете, при запазени рефлекси на пациента. След лечението пациентът се „събужда“ за няколко минути, като при това няма спомени за извършеното лечение.
Това е най-често използваният метод за „медицински сън“.
- ОБЩА АНЕСТЕЗИЯ: При нея анестезиологът въвежда тръба в трахеята на пациента, през която подава нужните за упойката газове чрез наркозен апарат. Дишането и рефлексът за преглъщане временно са потиснати. Със съвременните медикаментозни средства събуждането след анестезия е бързо. Липсват спомени за извършените процедури.
При кои пациенти може да се приложи „медицински сън“?
Няколко групи пациенти биха имали полза от лечение под „медицински сън“:
- деца и възрастни с вродени увреждания на централната нервна система (например ДЦП);
- деца и възрастни с аутизъм, синдром на Даун, умствено изоставане, хиперактивност и т.н.;
- деца и възрастни с дентофобия (панически страх от дентално лечение, стигащ до отказ от лечение);
- всички видове пациенти, когато едноетапно (в едно посещение) трябва да се извършат множество манипулации, често от различни специалисти;
- пациенти с придружаващи общи заболявания (хипертония, еднокринни проблеми, алергии и т.н.), на които трябва да се извърши манипулация, изискваща упойка. В някои случаи при тях е по-добре и по-сигурно прилагането на лечение под „медицински сън“, водено от анестезиолог;
- при пациенти, на които амбулаторно се извършват операции, за които не е нужно да постъпват в болница и при които местната анестезия не би осигурила адекватно обезболяване (вадене на повече зъби наведнъж, поставяне на зъбопротезни импланти на цяла челюст, операции на големи челюстни кисти, костна пластика на челюстта, лечение на челюстния синус, операции при костни счупвания, корекция на захапката, на носа, ушите, клепачите, слюнчените жлези и т.н.);
- при пациенти с психически и/или психологически разстройства, при които е невъзможно извършването на лечебни процедури по друг начин.
Какви са стъпките при осъществяването на процедурата?
- решение за работа под „медицински сън“ – обсъжда се с лекуващия лекар. Преценяват се възможностите и се съставя лечебен план;
- преданестезиологичен преглед – извършва се от анестезиолога. По време на прегледа той се запознава с пациента, с конкретното му общо състояние – заболявания, приемани лекарства, предишни упойки и т.н. Дава съвет какъв тип „медицински сън“ би бил подходящ в конкретния случай. Назначава необходимите изследвания;
- консилиум на анестезиолога с лекуващия лекар – на него се уточняват всички подробности по предстоящото лечение под „медицински сън“: степен на моделиране на съзнанието, продължителност на процедурата (процедурите), лекарите, които ще ги извършат и т.н. На този преглед, според вида „медицински сън“, анестезиологът дава указания на пациента как да процедира преди и след намесата;
- с попълнените документи от преданестезиологичния преглед и изготвения лечебен план се запазва час за извършване на лечението в удобно време, според графика на клиниката и лекуващия лекар (лекари).
Всякакви допълнителни въпроси по темата може да зададете на лекуващия си лекар в клиниката.
